20.02.2005 г., 18:22

Той

1.8K 0 2
Той озаряваше раненото небе ,
превръщайки го в прекрасен сън ...
Аз помня тази светлосиня усмивка
тя още ме стряска в съня ми ,
а денем я виждам около себе си -
светъл отблясък останал след него ...
Тази липса не е реална -
никой няма да я приеме
защото стихийната мъка ще помете
това , което е останало от сърцата ни.
Той събуждаше радостта у мен
можеше да ме дари с усещане
по-наситено от самото щастие ,
по-светло от самото слънце.
Той беше ангелско дихание ,
небесна радост , светъл ореол ,
уханно утро , бляскава звезда ,
душа-мелодия , усмивка-изгрев ...
Красива доброта . Щастлива песен.
Открита мисъл , райски благослов ,
невинен смях и поглед на дете
тъй чист и недокоснат от скръбта...
Дар неосъзнат от нас навреме...
Загубен някъде във вечността ...

На М. с много обич и сълзи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти . Той е единственото нещо , което НИКОГА няма да превъзмогна... отпечатък в мен , загуба , разкъсваща ... Той е израз на всичко онова , което е чисто , светло , божествено ... и изгубено ...
  • Той продължава да бъде и някой ден, след много време, ще го откриеш в усмивката на новия си - стар приятел.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...