„Топло, топло, топло"
„Топло, топло, топло"
Извика подритнатия камък
И се гмурна
Под концентричните разширяващи се
Вселени
На дъното напипа страха
На дъното положи главата си
И гилотина помилва това
Което беше останало
И рибите се събраха да се забавляват
И морето стана океан
От сълзите на
Рибите, които се събраха да се забавляват
И океана стана бездна
И на дъното й - камък
И на камъка надпис
И две тъжни години
Едната - рождена
Другата на прекъсната младост
„Топло, топло, топло"
Разтвори небето гласа си
И светкавици се отразиха
В огледалото
На стената ми
Плакатите се разлюляха
И църковните камбани
Дадоха старт на
Процесия в началото на лятото
Топлото лято
29.05.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
