Пак в съня кошмар се появява:
аз седя на маса с богове
и светлик неземен оживява
на небето земни грехове.
Няма горе цензура, възбрани.
Тамада? - Исуса му е ред.
Рецитира стихове избрани
вместо псалм с мотив - завета вехт.
Дума взема следващ в сан светия -
каже виц, друг песничка реди.
Моя ред е. Няма да се крия.
Ставам прав, напред с едни гърди.
И прочитам в моя стихосбирка
напосоки първия хорей -
стих един, как божията свирка,
там, пред Бойко, немощно немей.
Как в страната - игрище обрано -
този рефер съди кой и как
пас да дава с крехкото си рамо:
"аз на тебе - ти на мене, брат!"
Замълчаха Божите светии.
Бог приглади кичура брадат.
И разбраха: нямат власт над тия
на земята здраво що крадат. . .
Всеки път в съня ми се явява
как седя на масата с Христос.
Светъл лимб главата обкръжава
и за Бойко вдигам първи тост!
© Иван Христов Всички права запазени