Това, което нямаш
И колесницата потегля,
във нея се намираш ти.
Раздиран си от гняв и болка,
но силен си, това признавам.
На колене пред теб стоят стотици,
най-велик си, знай.
Владееш всичко, що пред теб е,
умееш да печелиш и градиш.
Но нещо липсва ти във твоя свят,
в очите ти го пише.
Самотен си, макар и обграден от толкова души,
ти пак си сам и сам ще си останеш.
Живота си на власт отдаде
и за туй не съжаляваш.
Виниш се само за това,
че време нямаш за света и малките неща.
във нея се намираш ти.
Раздиран си от гняв и болка,
но силен си, това признавам.
На колене пред теб стоят стотици,
най-велик си, знай.
Владееш всичко, що пред теб е,
умееш да печелиш и градиш.
Но нещо липсва ти във твоя свят,
в очите ти го пише.
Самотен си, макар и обграден от толкова души,
ти пак си сам и сам ще си останеш.
Живота си на власт отдаде
и за туй не съжаляваш.
Виниш се само за това,
че време нямаш за света и малките неща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Георгиева Всички права запазени
