Tова място
Tова място
Си има моменти
На мъка
И моменти на наслада
Има си своето очарование
Има си и неприятели
Това място ражда всичко останало
Аз бях там
Застанал в правилното
Определено ми пространство
Слънцето ме осветяваше
Подпалваше фитила на залезите си
И с изгревите си ме подмладяваше
Аз бях там
Облегнат на коравото
Дърво от страдания
Пряко срещу
Глутница от останалите
„Разкъсайте ме”
Крещях
„Изяжте първо дланите ми
И ми се подигравайте”
Аз съм светец и съм мъченик
Аз съм себе си и съм повече
Аз съм събитие
И съм минал през отровата
Която не ме уби
Не ме направи и по-силен
Аз съм просто дете
И предполагам, че мога да бъда обичан
Аз съм там, където вие не може да видите
Аз съм доведения син на отковението и разкритието
Аз съм всеки и никой
Бях там в навечерието
Преди края на света
Бях там преди да се свърши всичкото
Бях се предал, но нямаше кой да види
Бях на колене и коленете ми се притриваха
Но нямаше кой да ме види
Защото никой не го е грижа
Повече
Никой не иска нищо преди края
Освен още един път да изживее
Неизживените си
Мечти
Защото всички са роби
Защото всички са никого
Аз бях там
Плачех и се усмихвах
Танцувах и пълзях
Обичах и ненавиждах
Но бях там преди да си отидат
...
И малко преди да свърши света
Едно момиче
Подаде ръката си
„Изяж ме”
Й казах
И тя ме прегърна в себе си
И тогава почувствах какво е
Да си пак в майка си
23-24.11.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
