dexter_walrus (Десислав Илиев)
563 157
24.11.2006 г., 9:40 ч.

Tова място 

  Поезия
659 0 11

Tова място

Си има моменти

На мъка

И моменти на наслада

Има си своето очарование

Има си и неприятели

Това място ражда всичко останало

 

Аз бях там

Застанал в правилното

Определено ми пространство

Слънцето ме осветяваше

Подпалваше фитила на залезите си

И с изгревите си ме подмладяваше

 

Аз бях там

Облегнат на коравото

Дърво от страдания

Пряко срещу

Глутница от останалите

 

„Разкъсайте ме”

Крещях

„Изяжте първо дланите ми

И ми се подигравайте”

 

Аз съм светец и съм мъченик

Аз съм себе си и съм повече

Аз съм събитие

И съм минал през отровата

Която не ме уби

Не ме направи и по-силен

Аз съм просто дете

И предполагам, че мога да бъда обичан

Аз съм там, където вие не може да видите

Аз съм доведения син на отковението и разкритието

Аз съм всеки и никой

 

Бях там в навечерието

Преди края на света

Бях там преди да се свърши всичкото

Бях се предал, но нямаше кой да види

Бях на колене и коленете ми се притриваха

Но нямаше кой да ме види

Защото никой не го е грижа

Повече

Никой не иска нищо преди края

Освен още един път да изживее

Неизживените си

Мечти

 

Защото всички са роби

Защото всички са никого

 

Аз бях там

Плачех и се усмихвах

Танцувах и пълзях

Обичах и ненавиждах

Но бях там преди да си отидат

 

...

 

И малко преди да свърши света

Едно момиче

Подаде ръката си

„Изяж ме”

Й казах

И тя ме прегърна в себе си

И тогава почувствах какво е

Да си пак в майка си

 

23-24.11.2006

© Десислав Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??