Това ще бъде мойто наказание...
мъртво пияна
от твойта любов,
залитам по улици,
пълни със страст.
Наивно е да вярвам,
че има "завинаги".
Забавно е
да ме опиваш всеки ден.
Забравяйки коя съм,
нов живот живея.
И когато един ден
си тръгнеш от мен,
ще си спомням очите,
които ме обичаха
и бдяха над мен.
В друг няма да ги търся.
Те са единствени.
Веднъж загубя ли ги,
никога не ще са мои вече.
Това ще бъде мойто наказание -
да ми бъдеш мечта,
да ми бъдеш звезда на небето
в безсънните нощи,
а когато сладко спя сутрин,
да си лъч слънчев и да ме будиш.
Това ще бъде мойто наказание...
добре, така да бъде!
Поне ще те усещам,
че си някъде до мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Георгиева Всички права запазени