12.08.2021 г., 10:43

Това съм разбрал

486 0 2

 

Няма ли кой, да изтрие срама на страната?
Няма ли кой, честността да поведе?
Пита народът и гледа с надежда в мъглата.
Пита народът и сухи корички яде... 

 

Кой ги създаде всичките тия палачи?
Кой ги създаде и кой ги качи на върха?
Избори идват, но пак са с решени задачи.
Избори идват! Иде и зима... глада. 

 

Ритъма бяга на листа и във сърцето.
Срокът на годност отдавна е много назад.
Гният усмивките и възмъжава детето.
Борби между партии и битки за цвят. 

 

Всички се снимат под златните думи на Ботев.
Всички кълнат се на Левски в добрите очи.
После обаче започват да грабят дълбоко.
После обаче звереят....Народът мълчи. 

 

Гласа си за никого вече няма да давам!
Моята съвест избирам, да бъде кристал!
Чист пред портрета на Левски и Ботев оставам -
на това са ме учили някога и това съм разбрал. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С Лондона виднее, наверное...
    Болгария, как и все постсоцлагерные страны расстаётся с личным бесправием и обретает новый опыт собственного ВЫБОРА и КОНТРОЛЯ
    Это не просто и не быстро даётся, хорошо, что мирно, в Украине - через кровь...
  • Хареса ми, особено финала!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...