Този ден дъждовен
Утринта изгрява с мисли -
засиява пак лицето ти пред мен.
Вдишвам въздух, зная - ти си!
Но защо ли с тежка мъка той изпълва ме.
Този ден ще е греховен,
бледа скръб и сянка на сълза...
трудно бе да го дочакам -
точно този ден дъждовен,
знаех - ще отмие твоята следа.
Този път те пускам да си идеш -
така желаната от тебе свобода
далече е от мене, за да видиш,
че таз раздяла завеща ми самота.
Загледан мътно в своя път,
така и не погледна в мене.
Мечтите ти дали ще спрат -
делили сме едно и също бреме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
