Този свят е и твой. И щастливо шумящ.
От детински усмивки и влюбени хора.
А цветята, втъкани, със цветния страх,
ни припомнят за нашите кръгли умори.
Този свят е простор. И е в теб песента.
За дочакано, чакани стъпки по плажа.
А пристигнала някак, самотна, нощта,
с мокри шепи за новия ден ти разказа.
Този свят е любов. Но понякога там
ни догонват и сенки, от зло полудели.
Нямат думите общочовешки кантар,
няма сила, без чакаща слабост родена...
© Златка Вълкова Всички права запазени