Всеки влак си има пътник,
но гара не остана...
Вървя, а всъщност само стъпвам.
Мисля, а мисълта ми е рана.

Влак ли съм, пътник или гара?
Питам се, а всъщност споря.
Паля поредна цигара,
а коловозът е все втория.

Лудо търся сега причината
за проклетата трилема.
Ако ставаше със снимане,
щях да съм вече емблема.

Аз обаче лабиринтувам
и търся конкретната истина.
Живея си, а същеатвувам
и стиховете разлиствам...

Влак, пътник, гара, спомени...
Трака нещо, чувам шума...
Мъча се, но стига съм ровил.
Тракането е май от ума...