Хиляди парченца
хиляди мечти
в хиляди моменти
и дори повече съдби.

Горящото сърце кърви.
Мечтите хиляди са в плен.
Боли. Но болката крепи.
И влива ли, влива сили във мен.

Силата извежда ме в транс.
И нищо няма вече пред мен.
тичам и тичам в сляп баланс
и нищо не спира слепия устрем.

Внезапно всичко замира.
Но защо?
Мечтата е пред мен!
Тичай, не се спирай!
Нека не спира мощта!
Ти си всесилен, окрилен!

Но трансът приключва.
И ти си отново слаб.
Всичко е сиво и скучно,
а ти си в болка и сляп.

Ала какво изобщо е транс?
Какво беше всичко това?
От какво се нуждае една мечта,
нима от опиатен шанс?

Или от истинска човешка сила?
От къртов и мръсен човешки труд.
Колко ли надежда трансът днес изтрива
превръщайки всеки мечтател във луд?

Хиляди моменти.
Повече съдби. 
Боли. И болката гори.
Но страданието крепи, нали?