Траур
с вълни от бели дантели обвито.
Скърбят водите - ледени, солени,
сивеят от болка скалите студени.
Пясъците слънчеви сивеят,
мидите нестоплени бледнеят.
Небето печално тъмнее -
черни перли от мъка лее.
Пристанището пустее в мъгла,
изгубени лодки морето разкъсват с гребла.
Чайките, ослепели, от ужас крещят,
звездите, гаснещи, от страх трептят.
Рибите, умиращи, без глас ридаят,
водорасли самотни от сълзите им изгарят.
Луната болезнено бавно се топи,
фарът затворил е огнените си очи.
Вятърът се киска - грозно, зловещо,
не ще изгрее вече слънцето горещо.
Нощта се спуска над града притихнал,
а животът надалеч отдавна е отлитнал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Тодорова-Вачева Всички права запазени
