Amiliq999 (Гергана Тодорова-Вачева)
26 81
10.04.2010 г., 17:16 ч.

Траур 

  Поезия
755 0 2
Морето в черен сатен е покрито,

с вълни от бели дантели обвито.
Скърбят водите - ледени, солени,
сивеят от болка скалите студени.

Пясъците слънчеви сивеят,
мидите нестоплени бледнеят.
Небето печално тъмнее -
черни перли от мъка лее.

Пристанището пустее в мъгла,
изгубени лодки морето разкъсват с гребла.
Чайките, ослепели, от ужас крещят,
звездите, гаснещи, от страх трептят.

Рибите, умиращи, без глас ридаят,
водорасли самотни от сълзите им изгарят.
Луната болезнено бавно се топи,
фарът затворил е огнените си очи.

Вятърът се киска - грозно, зловещо,
не ще изгрее вече слънцето горещо.
Нощта се спуска над града притихнал,
а животът надалеч отдавна е отлитнал.


в памет на Петя Дубарова

© Гергана Тодорова-Вачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??