Трепане
“Зъл, безжалостен, с плячка в погледа,
сив до зъбите, с нокти свъсени –
звяр, на дявола пред бърлогата,
трепя стихове непрекъснато;”
Иван Динков
Един утрепан стих възкръсна
и рече: - Малко по-полека!
Животът, че е мръсен – мръсен е,
но стихче НЯКАКВО си – нека
му позволим да се полута,
а как ще крета – то си знае.
Между големите се бутало?
Че кой ще го чете? Така е!
..........................................................
..........................................................
Пренебрежителен, но пак – безжалостен,
плячкосващ поглед – чрез теб открих:
СТИХЪТ не може да е НЯКАКЪВ!
Ако е НЯКАКЪВ – не е СТИХ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Белчев Всички права запазени
