31.07.2016 г., 11:00

Трептящо

469 0 0

 

 

 

 

Тежка песен ще излея

между земята и небето,

попили онзи трепет

на прикования Прометей,

когато светлината трепка,

раздвоена между нощ и ден.

Нощ ли е - тъмното буботи

с клади жертвени без грим,

изтляват маски и животи,

смъртта е преоблечен мим ...

Ти напрягаш своите мишци

да скъсаш тежките вериги

и с брънки отвсякъде обримчен,

можеш ли - свое пламъче задигаш ...

и или изгаряш в собствена Голгота,

или си деряща светкавица-стрела,

докато заревото от твоя огън

роди скъпоценния ти дар - Деня!

Премалял, но стъпил веч на здраво,

поемаш дъх, небе и светлина,

грижовно перата си оправяш

и литваш в ожадняла синева ...

 

Стрелката трепва

        на часовника ми стенен ...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...