11.07.2007 г., 14:25

ТРЕТИЯ

689 0 7
 

                  ТРЕТИЯ


Ще те изтръгна от сърцето си със зъби!

Ще вия, ще умирам много бавно.

Любов, мечти... родени бяха мъртви.

Илюзията тръгна си отдавна!


Не мога и не искам да се боря!

Да съм със теб, а тя да е нещастна?

Не ще съм трети! За какво ли спорим?

Не чувстваш скръб? Това е тъй прекрасно!


Дари и всичко, миг недей отлага!

Чрез мойта болка  щастие ви нося.

Платих цената, както се полага -

не я оставяй за любов да проси!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силен стих!

    Браво, Нуше!
  • Много силен стих, Нуше!
    Браво!
    Прегръщам те!
  • На това аз му казвам любов... Да се отречеш, в името на неговото щастие...
  • Силен,разтърсващ стих!
    Поздрав!
  • Ехааа...защо не мога и аз като теб да го "изтръгна от сърцето си със зъби..." уникални думи, Тменужка, БРАВО!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...