Тревице, сестрице
Тревице, сестрице зелена,
защо прилегна, така уморена,
от зноя ли си прежълтяла
и от жажда ли си отъняла.
Изсъхна да чакаш, душице,
за капчици дъжд да се молиш,
превила си жално снагата,
уби те сега топлината.
А редяхме молитви за слънце
и проклинахме сивия облак,
танцувахме танца на радост,
когато изгря и просветна.
Стоплихме се, пяхме му песен,
бяхме така благодарни,
но ето, че днес те убива,
и друга молитва нареждам.
Стичат се капки на вади,
капки от сол и умора,
камък се рони пресъхнал,
и свлича се суха земята.
Тревата със цвят е на слънце,
от него блести позлатена,
пращи под стъпките кухо,
пречупена там си остава.
Беше тъй свежа, зелена,
беше красива и китна,
бяхме и двете тревице,
но времето мина, замина,
сега сме се свели на ниско,
да чакаме малко прохлада,
с надежда, че пак във зелено,
ще върнем радост и свежест.
Ти ще дочакаш, тревице,
за тебе, това е възможно,
но моята младост, сестрице,
няма как да се върне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
