Тревога

Аз съм просто търсач във времената тревожни.

Търся онова късче щастие в дните безбожни.

И вярвам, че като мен се стараят мнозина,

за едно безоблачно утре и мирна Родина.

Животът с безбройните си нива, е тайна голяма!

Разтърсва ни здраво, понесли вината за двама.

В споделените му игри на римувано слово,

собствените романи редим грешно… отново.

Да бъдем ли тъжни? О, няма нужда! За Бога!

За остатъкът време, излишна нам е тревога!

Към нашата есен пътуват ни и телата, а и бедите.

Скъсява се лентата на живота, отброява ни дните!

Дали ще повторим или потретим романа...

човешката сага е в пореден рестарт на промяна.

Спасителят все още не е привършил с кафето,

но реди нова религия с която да ни превземе сърцето.