ТРЕВОЖНО МИ Е...ПЕРОТО МЕ БОЛИ!
Тревожно ми е.
Перото ме боли.От страх
душата ми, на възел
се е свила...
На думите- безплодието
ми тежи,
че не можем
истински да пеем.
Защо тежи ни, слънчевия мраз.
Защо душите ни са бедни...
Онемели?
Не се усмихват и очите ни-
Така безжалостно са охладнели.
В кръвта ни пускат корени
лъжите.
Надлъгваме самите себе си...
Че можем
да обичаме,
а за любовта отдадена,
сме много слепи.
Кому е нужно? Неистово
да грачим.
Като псета -
без повод да се лаем...
Издигаме юмруци щом
някой ни докосне,а вървим
сред хората,
не лица...
а красиви маски.
Спотайваме в черупката си
лицемерие...
Вик издигаме за
честност,
а после без дори да
съжаляваме...
Издъхваме
в собственото наше его.
Тревожно ми е.
Перото ме боли.
че между нас бездушието,
следи от тръни е посяло...
Толкова сме слепи...Че не виждаме
как то ни срами.
Сега ви пиша,
че утре
Знам...Ще се забравим!
Ще заглъхне призивът ми-
”По -добри да станем” !
защото сънената наша съвест
в ехиден смях ...
На това написано,
ще остави рани.
/Да ми простят,които са го чели преди изтриването/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
прекрасна метафора - "перото ме боли"
