10.08.2010 г., 12:40

Три дни

821 0 7

Първи ден без любов. Е, все още съм жива.
Тишината на капки ми се стича по миглите,
полудяла тъга вее огнена грива
и бележи у мен на самотника стигмата.

Втори ден съм сама. Зеленеят зениците.
Свобода непозната пропълзява по вените
и се лутам сред мрак - развилняла се скитница,
своенравно отхвърлила страх и смирение.

Трети ден съм без теб. Боже, пак съм си същата!
Пея с птиците, смея се, с ручеи тичам,
пеперуди ловя, с ветровете прегръщам се
и препускам към утрешно, ново "обичам".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...