16.09.2011 г., 10:38

Трипуласион

683 0 5

ТРИПУЛАСИОН

 

 

Интернат, конвейер и гробище;

не помня род, приятели, отечество –

непрестанно търся някакво съкровище

за големците на нашето човечество…

 

Денем гложди ме стомашният гастрит;

нощем – две интестинални язви,

не насмогвам на елита ни мастит

да напълня бездънните му пазви…

 

Тракат от студа двете ми ченета,

кръвното играе кючек и казачок –

като циганска торба ни е бюджета,

като ненаситна пиявица и смок…

 

Пукат всички, стави, кокали и кости,

шуми в главата Ниагарски водопад –

но настават вечни гладни пости,

а дали ще има ток да гледам “Листопад”?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...