тропот по ламарините
дъждът трополи по ламарините
два бледи силуета
надбягват се със страстта на годините
тъмнината ги скрива
в пустотата на улиците
полъх лек ги покрива
на вятъра пируета
зимата отстъпва място на пролетта
как яростно бягят годините!
като вряг подплашени коне
всякакви мисли крият се в сенките
две звезди сливат се в комета
конете бързат да догонят страстта
тропот по ламарините
"трябва да се скрият",им шепне дъжда
нещо ново се заражда
потрепват на двамата сърцата
остават бездиханни
вече са мокри,нямат тайни
да дирят подслон-нямат нужда
в средата на улицата са скрити от погледи чужди
духом цели са слети
вятърът прави невъобразими пируети
да дирят подслон-нямат нужда
като оная комета ще слеят телата
в нещо толкова зряло,съвършено,
но чуждо за другите,
зад прозорците скрити,
а наднича сластта през воала на първична надежда
кометата пада,умира
изгоряля,безметежна
а страстта угасва почти изтляла,
а конете се гонят,не спират
без дъх остават,падат,умират
нещо загива,друго се ражда
пролетта е сезона на искриците надежда
лицето на живота в тъмнината се оглежда
страстта е угаснала,
за да пламне друго в женската утроба-
на живота вечната прокоба
двамата по своя път обречено ще скитат
за брод луната ще попитат,
а дали един живот се създава
нощем,
когато дъжд по ламарините заиграва?
два бледи силуета
надбягват се със страстта на годините
тъмнината ги скрива
в пустотата на улиците
полъх лек ги покрива
на вятъра пируета
зимата отстъпва място на пролетта
как яростно бягят годините!
като вряг подплашени коне
всякакви мисли крият се в сенките
две звезди сливат се в комета
конете бързат да догонят страстта
тропот по ламарините
"трябва да се скрият",им шепне дъжда
нещо ново се заражда
потрепват на двамата сърцата
остават бездиханни
вече са мокри,нямат тайни
да дирят подслон-нямат нужда
в средата на улицата са скрити от погледи чужди
духом цели са слети
вятърът прави невъобразими пируети
да дирят подслон-нямат нужда
като оная комета ще слеят телата
в нещо толкова зряло,съвършено,
но чуждо за другите,
зад прозорците скрити,
а наднича сластта през воала на първична надежда
кометата пада,умира
изгоряля,безметежна
а страстта угасва почти изтляла,
а конете се гонят,не спират
без дъх остават,падат,умират
нещо загива,друго се ражда
пролетта е сезона на искриците надежда
лицето на живота в тъмнината се оглежда
страстта е угаснала,
за да пламне друго в женската утроба-
на живота вечната прокоба
двамата по своя път обречено ще скитат
за брод луната ще попитат,
а дали един живот се създава
нощем,
когато дъжд по ламарините заиграва?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
Трябваше.
