Труден и много сложен
Камината гори
създавам си изкуствена романтика
мечти оскубани като
таралежче без бодли
с чаша вино давя
си надеждите
самотно ми е
скука...
самотата като плъх
притичва ми през стаята
стаята... с тапетите увиснали...
Камината гори
сърцето ми
препуска лудо
жадно за любов
мечти оскубани като
краставото кученце
на улицата
с чаша алкохол давя
си болежките
самотно ми е
скука...
самотата като гола курва
притичва ми през стаята
стаята... с тапетите увиснали
слушам песни
насила пак напивам се
насила и живея
искам си я нея!
искам си я любовта
искам малко топлинка .
дяволът душата ми
оножда...
сложен съм Ви и толкоз невъзможен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Манчев Всички права запазени
