Тръгна си!
Тръгна си от мен,
дълбока рана ме прониза,
незаличима болка стене,
душата ми изпадна в криза...
Споменът, че няма да те видя вече,
сякаш вечността отлита и ни следи,
че завинаги тръгваш надалече,
че миналото се забравя и обичта от преди.
Дано не за дълго си далеч от мен,
и години да минат, остава една надежда...
Дали тогава все още ще съм в твоя плен?
Не зная... само любовта към теб ме отвежда.
Дори след време чувствата ми ще останат,
и отново сърцата ни на кръстопът ще застанат!
дълбока рана ме прониза,
незаличима болка стене,
душата ми изпадна в криза...
Споменът, че няма да те видя вече,
сякаш вечността отлита и ни следи,
че завинаги тръгваш надалече,
че миналото се забравя и обичта от преди.
Дано не за дълго си далеч от мен,
и години да минат, остава една надежда...
Дали тогава все още ще съм в твоя плен?
Не зная... само любовта към теб ме отвежда.
Дори след време чувствата ми ще останат,
и отново сърцата ни на кръстопът ще застанат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Всички права запазени
Благодаря на всички ви! 
