Тръгни... сега...
Ти идваш бързо, трескаво заключваш,
а след туй... бавно... огън овладял,
докато разсъбличайки ме, нежно ти целуваш,
ми шепнеш тихо как си ме желал.
Оставяш ме... преситена... пресъхнала,
налюбена до лудост с дива плам,
оставяш ме замислена... объркана,
желая ли аз още да ти дам...
Втренчено ме гледаш... съзерцаваш...
тялото ми - уморено от страстта,
погледа не сваляш... целия потъваш...
раздвоен си... чакаш ме сега...
Толкова я искаш... онази моя дума...
изречена в момент на самота,
толкова я чакаш... толкова жадуваш,
знам, че кажа ли я, губя си света...
Душата си - отдавна я загубих,
за дванайсет сребърника размених,
но едничкото, което няма да погубя,
е щастието в моите и...твоите очи...
Аз зная колко хубаво и просто
е в делника опитомен, познат
и колко пари и боли да се загубиш,
залутан в мъките на свойта страст.
А колко пъти молела съм... остани...
спри, постой, недей да си отиваш,
кълна на покварата посях в души,
семето на колебание и раздвоеност.
Не, не мога... и не искам да го причиня,
за мене ти си толкоз скъп и свиден,
за мене ти си светлината на деня
и не искам точно тебе да загубя.
Притихнал... чакаш... не, не ще го изрека,
сърцето нека да гори и се покрие с рани,
но вместо остани - тръгни... сега...
решителна от колебанието те избавям...
За мене ти си таен, втори мой живот,
съдба открита в дълбини, жадувана, желана...
а пазейки те от света, страха и лудостта,
аз знам, че винаги при мене ще останеш...
а след туй... бавно... огън овладял,
докато разсъбличайки ме, нежно ти целуваш,
ми шепнеш тихо как си ме желал.
Оставяш ме... преситена... пресъхнала,
налюбена до лудост с дива плам,
оставяш ме замислена... объркана,
желая ли аз още да ти дам...
Втренчено ме гледаш... съзерцаваш...
тялото ми - уморено от страстта,
погледа не сваляш... целия потъваш...
раздвоен си... чакаш ме сега...
Толкова я искаш... онази моя дума...
изречена в момент на самота,
толкова я чакаш... толкова жадуваш,
знам, че кажа ли я, губя си света...
Душата си - отдавна я загубих,
за дванайсет сребърника размених,
но едничкото, което няма да погубя,
е щастието в моите и...твоите очи...
Аз зная колко хубаво и просто
е в делника опитомен, познат
и колко пари и боли да се загубиш,
залутан в мъките на свойта страст.
А колко пъти молела съм... остани...
спри, постой, недей да си отиваш,
кълна на покварата посях в души,
семето на колебание и раздвоеност.
Не, не мога... и не искам да го причиня,
за мене ти си толкоз скъп и свиден,
за мене ти си светлината на деня
и не искам точно тебе да загубя.
Притихнал... чакаш... не, не ще го изрека,
сърцето нека да гори и се покрие с рани,
но вместо остани - тръгни... сега...
решителна от колебанието те избавям...
За мене ти си таен, втори мой живот,
съдба открита в дълбини, жадувана, желана...
а пазейки те от света, страха и лудостта,
аз знам, че винаги при мене ще останеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
