Погледни със сърцето си стиха
или тези рими - както искаш ги наричай,
сега си виж ръцете, стисни ги силно,
вътре е сърцето ми, да, знам, че малко е,
то просто не остана, от лъжи и една огромна рана.

Страшно ли говоря, я кажи,
като във някъв страшен филм - нали?
И колкото и страшно да звучи,
нелепо,
детско,
комично дори,
аз твой съм във момента, мила...

не исках да се влюбвам, разбери,
но... ти си като цвете мило,
полюляващо се над тревата,
искрящо като утринна роса,
единствено излезнало незнайно откъде,
като роза във безкрайното море...
и си толкова съвършена, уникална, че дъхът ми спира, без тайна...

Искам да ти кажа толкова неща,
толкова мечти и колебания,
усмивки, мъничко стенания,
искам да ти кажа всичко, което ме държи,
но не те познавам още,
колко страшно ми звучи...