На сватбата ти неканена ще дойда.
Ще седна в някой ъгъл сив.
Безмълвна теб ще наблюдавам
с онзи, моя, поглед див.
И тогава ще усетиш
колко много ме боли.
Без думи пак ще изричам
как силно те обичам!
Колко трудно се живее
с несподелената любов.
И как сърцето ми копнее
за един твой зов.
Но стига вече! Ще те забравя!
Щом не може ти да бъдеш мой.
Ще си тръгна и ще те оставя.
Ще оправя живота свой!
© Милена Алексиева Всички права запазени