Твоят дом е моето сърце
Във очите ти има молба,
като кораб в любовно море
и се стича самотна сълза
отразяваща... мойто сърце...
Ти ме молиш беззвучно, не спираш -
Да си тръгна сега аз от тук,
да не гледам как бавно умираш...
Свойта болка аз крия в юмрук...
Няма как това да направя
а се страхуваш, че все така ще те помня...
Всичко друго, че ще забравя,
красотата, че ще изтече като от счупена стомна...
Погледни ме - Аз няма да те предам,
в мене ще бъдеш вечно щастлива.
На любовта ни ще бъда свят храм,
в сърцето ми... ще си завинаги жива...
Чу ме сякаш и ме погледна в очите,
разбра ме и дори се усмихна.
Двама сме и омайно прекрасни са дните
и сърцето ти... в този миг стихна...
19.03.2015
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
