21.03.2005 г., 19:09

Твоята прегръдка

1.5K 0 1

Родна стряха за мен е твоята прегръдка ,

необходима ми е , тъй както на жаден водна глътка !

 

Топлота ,сигурност ,уют от нея получавам ,

тъй скъпа ми е ,за да преживявам .

 

Харесва ми как твоите ръце

обвиват здраво моето “телце” .

 

Прегръдката най-ясно всички чувства изразява ,

а твоята ме винаги силно “поразява” .

 

Ти знаеш , що за мен е лек

и в зиме , и в летен пек !

 

Ти знаеш какво ме истински зарежда ,

ти знаеш как да ми вдъхнеш и надежда !

 

Аз зная ,че често трудничко те пускам ,

да си “открадна” поредната целувка не пропускам..

 

Аз зная колко ценно е това ,

което ще притежаваме и имаме сега !

 

Аз зная как да те прегърна ,

Аз зная как щастие на теб да върна !

 

Как лесно бронята ми ти проби ,

Как толкова бързо с власт над мене се сдоби ?

 

Как ли ,ами то е толкоз простичко и ясно ,

но внимавай , навлезеш ли навътре е опасно !?!

 

Ех ,забравих ,че обичаш ти опасните неща ,

какво ще правя аз горкичката сега ?

 

Гушни ме само както ти си знаеш ,

какво ти чакаш ,недей и миг да ми се маеш !!!

 

 

 

                                                                               02.10.2003г.

                                                                              гр.София

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бобчо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...