Твърде много
Твърде много
Не искам твърде много от небето,
а слънце в пазвите си да открие;
не искам твърде много от детето,
а в себе си човека да не крие.
Не искам твърде много от мечтата,
а живо да изплаче, щом се ражда;
не искам много и от планината,
а с ручеи тревите да разхлажда.
Не искам твърде много от звездите,
а сънищата лоши да не пращат.
Но искам твърде много от очите –
със сълзи всяка болка да не плащат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислава Генова Всички права запазени
