Tя
/В памет на една приятелка/
Тя беше много щедра,
раздаваше от себе си.
На всички ни остави
по нещичко от вчера.
За днес ли беше помена,
сълзите ми напомнят,
а тя не плачеше,
усмихваше се, когато можеше.
Като дете щастлива,
и като птичка волна...
навярно затова отлитна,
със никого не се сбогува.
Тя щедро се раздаваше
и никога не съжаляваше,
защото в нея нямаше,
от земното притегляне.
А имаше от всичко в нея,
и всичко беше хубаво.
Помня как, стиснала дланта ми,
тихо, със усмивка каза:
-Аз имам времето във бъдеще,
което вие не разбирате.
Надеждата е в мене, но нямам
времето да бъда с вас...
Тя беше много щедра,
раздаваше от себе си.
На всички ни остави
по нещичко от вчера.
За днес ли беше помена,
сълзите ми напомнят,
а тя не плачеше,
усмихваше се, когато можеше.
Като дете щастлива,
и като птичка волна...
навярно затова отлитна,
със никого не се сбогува.
Тя щедро се раздаваше
и никога не съжаляваше,
защото в нея нямаше,
от земното притегляне.
А имаше от всичко в нея,
и всичко беше хубаво.
Помня как, стиснала дланта ми,
тихо, със усмивка каза:
-Аз имам времето във бъдеще,
което вие не разбирате.
Надеждата е в мене, но нямам
времето да бъда с вас...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
