Тя знаеше, но не спря,
обичаше силно и съзря…
Жестока болка в нейното сърце,
всичко се изплъзваше от нейните ръце!
Копнееше да е твоята съдба,
да бъде твоята единствена звезда…
Блещукаща съвсем леко в небето,
предизвикваща тъга в детето!
Целуваше… нежно, с любов,
онази извехтяла снимка…
Искаше твоите студени устни,
да ги стопли…
Прегръщаше старата играчка,
чакаше някой да отвори входната врата…
Не искаше да сънува кошмар след кошмар,
да попада съвсем сама в онзи свят чер!
Надяваше се… В нея надеждата живееше,
оставяше след нея следи…
Прашинки в тишината се разпиляваха,
търсеха щастието в нейните очи!
© Усмивка Всички права запазени
Очарова ме, Усмивчице.
С много обич.