Тя
Знае ли някой какво е Любов?!
И кога за нея е готов?!
С гръм и трясък се стоварва Тя. Любовта.
Обсебва нечия душа.
Споделена или не
превзема поредното сърце.
Винаги оставя следа
преди да си тръгне Тя. Любовта.
Някой преживяват това,
за други следва тъжна съдба.
Но дори и да боли Любовта,
щастлив е всеки, който срещне Тя.
Открива нови пътища,
изгряват безброй слънца.
Дните стават някак прекрасни,
а нощите все по-ясни и страстни.
Цветята ухаят на разкош,
а лошите мисли са само спомен лош.
Случи се и на мен Тя.
Любовта.
Трябва обаче да я убия
точно когато е в свойта стихия.
Колкото и да боли,
знам ще свикна тези дни.
Иде пролет и тогава
надеждата за нов живот се възцарява.
Ще уморя старата Любов
и ще се подготвя за нов живот.
Трупа й ще прибера в килерчето на своята душа,
и така вечно ще пазя спомена.
А новата, Тя,
отделила съм й цяла една,
нова и светла стая
и тоз път без да се мая
ще ù отворя веднага вратата широко
и ще ù кажа на високо:
„Добре си дошла в моята изстрадала душа“.
Дано тоз път да ме чуе
Да влезе и да се събуе.
Да се почувства у дома,
без да изпитва вина за Кой? Къде? Кога?
Защото какво е Тя, Любовта?!
Ако не надежда една
за повече усмивки и топлина.
Извор на живот е Тя. Любовта
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Стоянова Всички права запазени
