Тя и Той
Отнейде изскочи. Бе малко смутен.
Разрошен. Погледна ме влажно.
И пусна усмивка, застанал до мен.
Аха… да рече нещо важно.
И аз го погледнах. Бе странен на вид,
но пухкав и толкова сладък,
че щом между зъби изплези език,
кюфтето си бързо му дадох.
И Той го излапа. Бе гладен... И див.
Размаха доволно опашка.
Усмихнах се доста смутена на вид
и гушнах го в моята пазва.
А Той проговори на странен език
и бързо на топло се сгуши.
Разбрах, че е мой… Стана само за миг,
но сякаш стрела ме промуши.
И хукнах към къщи със моя юнак –
мечтаех от малка за куче.
Пораснах набързо. И нямаше как...
До гроб на любов все се учим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
