"Тъгуваш или скука те налегна?
Е, не със този поглед безнадежден!
Дочитам вестника и ще си легнем!" -
погледна я над очилата нежно.
"По цял ден тук самичка ти е скучно.
Съчувствам ти и искам да го знаеш.
Ще взема да ти купя малко куче,
та с него през деня да си играеш...
А утре до насита ще се галим,
ще станем късно, сладко ще закусим.
Пък, ако щем, колата ще запалим
и на разходка в парка ще се впуснем..."
Тя мълчаливо слезе от дивана,
прозя се – ах, каква ужасна скука! -
Със тоалета после се захвана -
почисти се... и тихо измяука....
Той гушна я. На улицата в мрака
маршрута си поеха мълчаливо.
Да, няма дом, където да ги чакат,
но двама са - един със друг щастливи...
© Роберт Всички права запазени