27.01.2007 г., 13:14

Тя или тя

1.2K 0 4

Винаги гледаш настрани,

Търсиш я с питащи очи,

Дори не я познаваш,

А вече от любов полудяваш.

Погледни, отвори очи,

Стига си спал, тя не е за теб.

Има друга.

Когато те види, сърцето й трепва.

Преобръщаш света й.

А после поглеждаш и казваш просто: „ Здравей!”

Винаги е била пред теб с отворено сърце

Сама е и тъжна, защото тичаш под дъжда и гониш онази другата.

Погледни, тя е тук, точно тук,

По-близо отколкото си представяш,

А ти си в нея,

А тя е тук до теб.

Близо!

Само се огледай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря
  • "Човекът е най-глупавото същество.Той има най-дългите крака,за да избяга от хората,които го обичат!И най-късите ,за да не стигне никога тези,които той обича"
    Поздрав за стиха!Дано"прогледне"
  • Ти ме подсети за един куплет на Дамян Дамянов

    Тя никога не милваше така,
    тя като теб не можеше да пее,
    но аз жадувам нейната ръка,
    гледам теб, а виждам само нея.

    Цитирам по памет. В любовта няма правила!
    Трябва да продължиш да пишеш! Поздрави.
  • Понакога е наистина толкова близо...а ние оставаме слепи!

    Дано той я види!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...