Тя...Пролетта
Пролетта отново предизвестява
Новостта, която скоро ще ни сполети.
Онова зелено чувство,
Което в себе си уби.
Зелена идва.
Стъпва бавно и навред.
Усещаш как те гали,
Как усмихва се и крачи напред.
Гледаш я и се чудиш
Как да направиш любовница от тази жена,
Но шансове нямаш
Тя е сама, Пролетта.
Усмихва се нежно,
Говори с очи.
Искаш я, молиш я,
Но не остава, мълчи.
Чакаш я всяка година:
Дано пък тази склони,
Дано тази реши,
Но усмихва се, тръгва си, грешиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Иванова Всички права запазени
