Пролетта отново предизвестява

Новостта, която скоро ще ни сполети.

Онова зелено чувство,

Което в себе си уби.

Зелена идва.

Стъпва бавно и навред.

Усещаш как те гали,

Как усмихва се и крачи напред.

Гледаш я и се чудиш

Как да направиш любовница от тази жена,

Но шансове нямаш

Тя е сама, Пролетта.

Усмихва се нежно,

Говори с очи.

Искаш я, молиш я,

Но не остава, мълчи.

Чакаш я всяка година:

Дано пък тази склони,

Дано тази реши,

Но усмихва се, тръгва си, грешиш...