Тя си отиде…
Тя си отиде…
няма я вече до мен.
Сърцето й вече не бие,
а сякаш го чувам в този момент.
Очите й вече не гледат,
угасна огънят в тях.
Хиляди ангели тъжно пеят
и чувам нейния смях.
Тя беше светлината в мрака,
огън в студения ден.
Сърцето ми тъжно заплака,
сякаш животът свърши за мен.
Вървя до ковчега й, в черно облечен,
а глух вик в мене отеква.
От ангел бях силно обичан,
но той си отиде по постлана с рози пътека.
Вярвам, че ще бъде щастлива
горе - високо в небето…
Тя беше моя любима
и ще остане такава в сърцето…!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Или Дадарова Всички права запазени
