Тялото е само поза...
Откровена съм. Към себе си. Достатъчно.
А другите ме мислят за щастлива.
И усмивката, веч’ нищичко незначеща,
нима ме прави истински красива?
Две плътни устни и очи угаснали.
Ни помен от усмивка има там.
Нима защото просто сме пораснали?
Всеки възрастен нима е сам?
В косите - огън, в сърцето - мрак,
идеята за красота на обществото.
Сама на себе си аз станах враг,
скришно плача, все сама, защото…
сълзите са слабост, не утеха.
В свят на „щастие“ те нямат място.
А под цветната, крещяща дреха
дори със себе си не съм наясно.
Победител бях, а станах жертва
на света прикрито грозен.
Жива бях, а днес съм мъртва,
тялото е само поза…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Или Дадарова Всички права запазени
