3.10.2009 г., 17:25 ч.

Тъга 

  Поезия
1402 0 4

Живот... живот...

тъй черен и коварен си понякога,

че глътка въздух не мога да поема

заради мириса на самотата.


Усмивката ми тежка е

и то защото е насила!

Докога, Господи, печален ще е

всеки образ и картина?


Черно-бял е филмът на живота,

а копнея аз за ярки цветове!

Къде се скриха истинските хора,

за да нарисуват цветни светове?


Виното така горчи ми,

макар и най-скъпото да е!

И пия някакси насила,

за да прикрия есента в мен...


Наоколо е пълно

с окапали надежди.

Наоколо е скръбно

от празните копнежи!


Животът ни е плач,

но не смеем да си го признаем.

В душата ни е здрач,

а любовта какво е - ний не знаем...


Пустиня обхванала е цялата земя.

Надеждата превърната е в пепел!

Ех, тъга, тъга!

Защо така обсеби ме?


Лъжа ли бяха всички думи за добро,

дето нашите предци ни казваха?

Илюзия ли е нещото, наречено "любов"

или е просто на сълзите маската...


Дните, обвити в баналност,

карат ме да се замисля за смъртта.

Дали живот след нея има

или отново всичко е тъга?

 

©

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дълбок смисъл,поздравления !
  • Яяя какво е яко, макар и смисълът да е тъжен и без рима пак звучи много добре..."Черно-бял е филмът на живота,а копнея аз за ярки цветове!"
  • Ехеееееееее!!!Реших,че чета някого на средна възраст!Има надежда за теб!!!Ще видиш всички цветове, сигурна съм!И сега ги има, просто трябва се научиш да ги разпознаваш!
    Хубаво пишеш!
    Поздрави!
  • "Животът и смъртта - живеят те един до друг, един за друг.
    И ние може би сме вечната им връзка." (К. Кадийски)
Предложения
: ??:??