Тъга
Тъга
Тъга...
колко много имам от нея аз сега,
колко силна болка чувствам в мен
колко много плача всяка нощт и ден!
Немога да погледна аз в нощта
без да видя размазани звездите
защтото тя-тъй жестоката тъга
подтикнала е пак сълзите.
И те капят по моето лице,
а след това се стичат по земята
и толкоз силно страда моето сърце
моляте! отърви ме от самотата!
Но невярваш ти на мойте думи
и ме мислиш за лъжец,
защтото има хора други,
които съветват те и теб.
Ако искаш вярвай ти на тези думи,
защтото можеби не са лъжа
ала истината е напълно друга
и тя е,че обичам те сега!!!
Сега и ЗАВИНАГИ щте е така
макар и да не знаеш
ала дано сълзите в моята душа,
накарат те да го осъзнаеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Георгиев Всички права запазени
