11.01.2008 г., 13:34 ч.

Тъга 

  Поезия
526 0 2

                                          

                                                             /моята първа творба/

Сълзите мир не дават на ръката

 две думи с химикалка да напишат,

очите замъглено гледат -

 не виждат хубавите родове.

 

Тез хубави очи защо ли плачат,

 какво ги мъчи в хубавия ден,

 каква тъга ги сполетяла,

покой намират ли за миг?

 

А може би тъгата е голяма

и сърцето къса се дори,

но никой нищо не разбира,

а само болката горчи.

 

Навярно таз голяма болка,

за приятел е, но истински добър,

за друг човек дали сърцето,

самотно къса се, боли?

 

А може би е за приятелка едничка,

свидна, незаменима с никоя сега,

туй никой друг не ще узнае,

само аз и моята изстрадала душа!!!

 

08. 08. 2000 г.

/посветено на моите приятелки Краси и Нели/

© Надежда Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??