12.09.2007 г., 22:35

Тъгата,моята обреченост!

715 0 22

    Много благодаря на lunna_sianka,без която нямаше да се справя!!!


И в днешния ден,
тъгата ме пристяга.
Души ме в своята прегръдка
и така, през гърдите ме стяга.
Дори и ти не можеш да ми помогнеш,
да срежеш обръча току-така.
Ти си мой герой, но ще бъде трудно,
да ме изкопчиш от нея -
не ще е лесно това.
Изглежда съм обречена
да сея и изпитвам тъга.
Но ти не ме напускай,
целуни ме, не ме оставяй сама.
Аз съм страхлива и нежна,
с романтични и странни мечти.
Сърцето ми от болка пулсира,
силно бие и боли.
Аз ще се пречистя, ще изстрадам
всяка своя вина.
Моля се горещо и вярвам:
ще ми се усмихне моята съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...