Тъгата на нощта (Пей...) 

Пей, овчарю, тази жална песен,

пей за моята тъга.

Нека звуците се чуят надалече,

да стигнат даже бледата луна...

Пей и нека тези думи да изгарят,

тъй както тлее моята душа

и нека сълзите да падат като въглен,

а любовта да бъде пепелта...

Пей за любовта ми,синеока.

Той душата ми за миг плени.

Плачи за таз съдба жестока,

той сърцето ми на прах разби.

Пей, овчарю, тази жална песен,

да я запеем заедно в нощта,

и нека в тази късна, златна есен

да срещнем двама утринта...