25.07.2008 г., 21:41

Тъй плаха съм и тъй несъвършена

730 0 7
Тъй плаха съм и тъй несъвършена,
сравнена с нея, просто съм една
не будеща желание и земна,
подобие на сянка на жена.
Не съм красива с чар на Афродита,
ни царствена осанка имам аз,
но с радост е душата ми пропита
от шепота на твоя нежен глас,
от който и звездите се опиват,
от който и земята се върти...
Дорде го чувам, аз ще съм щастлива,
бъди щастлив чрез мен и ти!
- На полета си моите крила,
с които само мога да летя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...