ТЪЖЕН Е СЕПТЕМВРИ
Тъжен е септември...
Той донесе само листопад,
празни думи, непотребни
и неочакван лош обрат.
Небето винаги е мрачно,
в очите още дъжд вали.
Един въпрос: "Какво за тебе значех?",
не спира в мене да кърви.
Дали не бе излишна суета
или погрешни стъпки и стремеж?
Но пак повтаря се това -
наивно, глупаво да се дадеш.
А пътят днес пред мен е кален,
изчезнаха и хубавите рози.
Отново за любов съм гладен,
но тя остатъци ми носи.
Душата - скъсан панталон,
сега е цялата във кръпки.
Да викам даже и на микрофон,
едва ли ще събудя нови тръпки.
Предадох се - не мога вече,
спрях да вярвам в приказни герои.
Говоря с огледалото всяка вечер,
а на другото дадох аз отбой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
