23.10.2006 г., 11:04

Тъжна песен

1.1K 0 7
Пролетта докосна Есента и...
Просто се оказа закъсняла!
Светът е сътворен със ред - 
да го изопачи не би посмяла.

Пролетта се влюби, но от всички 
бе смъмрена за лошо поведение...
Защото другите сезони (без шега)
не гледаха на туй със одобрение!

Пролетта с добрия вятър поигра 
и заедно си съчиниха песен -
за мъка, за любов и топлина 
и посветиха я на свойта есен ... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дивил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко е хубаво наистина!
    И много влюбено!
    Поздравления!
  • Дивил, извинявай много, че го правя като коментар към това прекрасно стихотворение, създадено от твоя талант! Причината е една единствена - стихът е прекрасен и няавярно много хора ще го прочетат! И ще прочетат и редовете по-долу! Трябва да си призная нещо пред хората, въпреки че съм достатъчно горд и ми е трудно да напиша следващите думи! Много ме е срам от извършеното днес следобяд - незаслужено, абсолютно незаслужено обидих едно същество със съкровище вместо душа! Затова искам за първи и единствен път да употребя в този прекрасен сайт епитет - Хора, знайте, че аз съм ИСТИНСКИ ГЛУПАК, пишещ спонтанно и прибързано! Дано се прочете и от този човек! Някога! Дано!...
  • Нежно е!
  • Красиво е! Поздрави
  • Върнах се пак да го чета. Хубаво е!!! А Вили, никога не знаеш какво те очаква зад ъгъла...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....