Към един, един и половина,
жаждата ми като попремина,
ме прихвана адски глад
и ярък яд,
същински ад -
ни песни, ни бамбини,
нито стих, останал за из път.
Ама утре като стана,
вкъщи кат се прибера,
почвам всичко отначало
и на черно, и на бяло
ще докажа, че съм мъж!
Така било е...
неведнъж...
© Ангел Веселинов Всички права запазени