Тъжната част на зимата
Отминаха вече гуляите
с огромни и тежки софри.
Препълнени пак са трамваите -
настъпиха мрачните дни.
Как долно изблъскват се хората!
Натъпкани вътре безчет!
А няма повече място на втората
и някой ще падне върху твърдия лед.
Потегля най-сетне трамваят,
но спира на спирка една.
А тези, които са в края,
със зор се помръдват едва.
Ще става все по-студено
и тлъст ще се сипе снегът.
Но само това ли е нам отредено?
Нима това е нашият път?
Аз казвам, че трябва да пеем.
(Ти с мрачните мисли поспри!)
Аз вярвам, че тъй ще живеем
във зими красиви и в дни по-добри.
Ще дойде пролет и така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Иванов Всички права запазени
