23.12.2006 г., 17:52

тъжно

622 0 2
Разминахме се днес отново -
нямаше ни поздрав, нито поглед.
Не е за първи път, нищо ново.
Разтопи се спомена като че е от лед.

До скоро влюбени един във друг, ала сега
минаваш като покрай непознат.
Обидени един на друг така,
разминаваме се вече кой ли път...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Градивната критика също е важна за мен Едно огромно благодаря
  • Само да отбележа:
    "нямаше ни поздрав, нито поглед",
    трябва да е: "нямаше ни поздрав, ни поглед"
    Поздрав.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...