Тъмен град, целият в сълзи
едно дете босичко върви...
то търси майка си сега,
защото е самичко във нощта,
но за жалост не знае детето,
че майка му го гледа от небето.
Тъмен град, целият в сълзи,
един скитник по пътя върви...
търси той само доброта
и някой да му подаде ръка,
а в този свят липсват добрите
този свят от злоба пропит е.
Тъмен град, целият в сълзи,
едно момиче на улицата лежи,
аларми се чуват, линейки пищят,
нейните близки не могат да спят,
тя е добре, тя ще се спаси,
макар да умират невинни души.
© Емилия Йорданова Всички права запазени